9 септември 2015 г.
8 септември 2015 г.
Следобедни размисли
В деня, в който спреш да ми липсваш, ще разбера, че времето заличава всичко…включително всички онези чувства, които правят човека уязвим. Онези същите, които могат да те изпратят в небето и да създадат усещането за безкрайна свобода, а после да те затрият под земята, на онова място, в което се сблъскваш с демоните си, онова място ..в съзнанието на всеки от нас.
Когато спреш да ми липсваш.. Ще загубя много повече от онова чувство на тъга, което се появява късно вечер, а понякога и късно следобед, когато всичко утихва прекалено рязко и не ти остава друго освен да се пренесеш в мислите си. Тогава ще изгубя спомена за теб, за нас. А дали това чувство на безкрайна свобода беше истина? Вече Започнах да забравям.
Абонамент за:
Публикации (Atom)