4 юни 2016 г.

Сутрин вкъщи не си говорим.
 
Сутрин сме хора, губещи надпреварата с времето.
 
Сутрин мислите вървят наобратно.
Сутрин колекционираме чаши от кафе…по неволя.

Сутрин всеки си мечтае да е другаде.
Сутрин не закусваме заедно.

Сутрин изобщо не сме семейство.

Вечер вкъщи
 не си говорим.

1 май 2016 г.

Когато те питах, предпочиташе да ми казваш “завинаги”. Твърде късно след това разбрах, че просто си мразела числата.

30 януари 2016 г.


И как става така че първоначално си мислиш как с този човек нямате нищо общо и просто няма как да ви се получи. Самоубеждаваш се, навиваш се, започваш съвсем сериозно да го вярваш, да го твърдиш пред себе си, пред него, пред други хора. И идва един момент, в който ти се оказваш във връзка с този човек, но те е страх , че във всеки един момент различията ви ще се окажат по- големи от очакваното… После един хубав ден започваш да се чудиш как изобщо си можела да мислиш по този начин. Разбираш, че това е най- правилният човек, който може да съществува в цялата вселена, той се е превърнал в твое отражение ( или може би винаги е бил), готова си да дадеш всичко, за да се върне и всичко да е даже по- хубаво от преди. И него все още го няма.

6 януари 2016 г.



Не

Няма да те водя в скъпи ресторанти на вечеря
Няма да ти правя закуска
Няма да ти купя онова палто
Няма да се сещам за годишнината ни
Няма да ти пазя тишина докато спиш
Няма да те закарам до вас
Няма да ти се обаждам често
Няма да съм като нея
Няма да се оженим в Лас Вегас
Няма да те глезя
Няма да обиколим Америка
Няма да съм перфектна

Няма 

Мога само да ти бъда
Всичко

5 януари 2016 г.

Можеш ли и сама да се разпознаеш?



Когато съм с теб
Все ми е тая
Дали ми е студено,
дали имам какво да ям,
дали времето върви,
дали има торнадо, земетресение, наводнение
дали съм сложила коледната украса,
дали съм спряла ютията,
дали съм поляла цветята,
дали съм пила кафе,
дали вали сняг,
дали сме в Париж, Милано, Венеция, Лондон..
дали телефонът ми съществува, дали изобщо нещо съществува, дали аз съществувам?
Важното е теб да те има


За обичане стига и един.

Никога няма да "ми минеш".

Тя не е като вас, не може да бъде описана с една дума или изречение. Тя е събрала в себе си всички планети и звезди. Ето защо сияе толкова силно, ето защо никой не може да я притежава. Тя е цяла една вселена, събрана в човек.