И как става така че първоначално си мислиш как с този човек нямате нищо общо и просто няма как да ви се получи. Самоубеждаваш се, навиваш се, започваш съвсем сериозно да го вярваш, да го твърдиш пред себе си, пред него, пред други хора. И идва един момент, в който ти се оказваш във връзка с този човек, но те е страх , че във всеки един момент различията ви ще се окажат по- големи от очакваното… После един хубав ден започваш да се чудиш как изобщо си можела да мислиш по този начин. Разбираш, че това е най- правилният човек, който може да съществува в цялата вселена, той се е превърнал в твое отражение ( или може би винаги е бил), готова си да дадеш всичко, за да се върне и всичко да е даже по- хубаво от преди. И него все още го няма.