10 март 2015 г.

М.



Не ми липсваш.Виждам те
навсякъде.През нощта
си по-жива
от всякога.
Смееш се,говориш…
целуваш,но не докосваш.
През деня
…те срещам.
Крада
очи
усмивки и
ръце
от другите.
И
те създавам,
както Бог е създал
от кал човека и
никога
не го е докоснал.
За секунди си пред
мен -
Нa отсрещния тротоар,
на съседната маса,
в прегръдките на някого.
Усмихвам се.Знам,че е
илюзия,но
не спирам да те
търся.
Сред непознатите.
Всеки от тях
има частица от теб.


А аз…
аз те имам
цялата.
Днес,ти всъщност
си
Аз.


Просто Аз

Няма коментари:

Публикуване на коментар